Жена към съпруга си: - Виж, аз трябва да готвя, пера, гладя, чистя. Никъде не мога да излезна, чувствам се като Пепеляшка. Генко: - Не ти ли разправях, че с мен ще си живееш, като в приказка?

Първи януари, вечерта: - Генко, абе какво става с теб? - Защо? - Звъня ти първия път, някаква жена ми обяснява за мъглата. Звъня втори път - некъв полицай обяснява, че си арестуван. Звъня трети...

Генко се прибира в 4 сутринта, чука на вратата. Жената, ядосано: - Ти ли си? - Боя се, че съм аз... - Правилно се боиш!

Мъжът: - Ало, скъпа, тази вечер ще се прибера късно. Тук, у Генко, сме спретнали един белот. Жената (шепне): - Генко, чу ли? Tе играя белот у вас…

- Можел си, значи, когато поискаш! – каза жената на Генко, сварвайки го със съседката.