Седим с Генко, пием чай(стана вече виц;-). Генко: - Животът прилича на чаша чай. - Защо? - Е, па знам ли, да не съм философ!

Генко измерваше щастието не в левове, а в литри.

Генко, жена му и тъщата пътуват. Генко кара колата, а жена му мърмори: - Намали, много бързо караш. Тъщата обаче оспорва от задната седалка: - Глупости, карай по-бързо, че се влачим като охлюви....

Учителката: - Иване, стани и стой прав до края на урока! - Ама госпожи, какво съм направил? - Нищо, просто зад теб е Генко и ме дразни физиономията му.

- Тате, а змията как съска? - Мамо, - вика Генко към тъща си, - кажете нещо, трябва на детето да се помогне за училище.