Пешо

- На колко години ставаш Миме?
- Ами… когато се омъжих за Пешо, аз бях на 20, а той на 40 години. Значи бях два пъти по-млада от него. Сега той е на 70 години, значи аз съм на 35!

Две приятелки. Едната се хвали:
- Знаеш ли, досега само Пешо успя да събуди жената в мен…
- Знам! Като знам какъв му е "будилника"…

- Пешо, къде си?
- В гаража.
- Много ли още ще стоиш там?
- Още 200-300 грама.

Майката:
– Защо не излизаш с Пешо? Той е добро момче.
– Мамо, ти би ли излизала с някого, който пие, пуши и скита по кръчмите?
– Не!
– Е, и той не иска...

Пешо, да ти кажа, жената ме накара да взимам едни хапчета, които убиват желанието за пиене на алкохол.
- И сега какво?
- Ми пия без желание.

Разговор между приятели:
- Ало, Пешо, к'во става бе? Чух, че работиш в моргата. Как е там?
- Ми, к'во да ти кажа... умряла работа...

Пешо закъснява за училище. Учителката го пита:
- Какво е оправданието ти този път?
- Сънувах футбол, госпожо. - отговаря той.
- Е, и?
- Имаше продължения и дузпи...

- И защо, бе Миме, не щеш да се омъжиш за Пешо?
- Мамо, престани! Не го ли виждаш, какъв е риж?
Бащата се обажда от другата стая:
- Айде сега, капризи! Половин година с тебе и ще побелее!

- Минке, как мина този път срещата с Пешо?
- Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.

Пешо започна да изпитва известни съмнения в таланта си, когато съседите започнаха да го умоляват да замени пианото с бормашина.

Забележка в бележника на малкия Пешо:
- "Днес синът Ви пак се би в междучасието. Заложих на него и спечелих 50 кинта. Благодаря Ви!"

- Алоо, Пешо, абе аз не си ли забравих у вас един пакет с пържоли?!
- Да, благодаря.

- Пешо, вдигни тост!
- Тост...
- Не такъв! Дълъг, глупако!
- То-о-о-о-ост!!!

- Пешо, искаш ли ме?
- Не.
- Но... Защо?!
- По дяволите, Иване, помисли!

– Значи... повече няма да ходя на гости у Пешо!
– Що?
– Щото цяла вечер не мога да взема думата от него!
– И к'во толкова говори?
– Едно и също... "Стой, да ти налея още едно!" и "Айде, наздраве!"

Беше много неловко, когато Пешо взе да се смее на погребението. Така и не го до погребаха...

- И защо си ударил бай Пешо с тухла по главата!?
- Повече няма да правя така, г-н съдия!
- Е, то не се и налага!

Пешо тракториста опита да не пие една седмица. На шестия ден в съзнанието му започна да се завръща споменът, че преди 10 години дойде в това село само за един уикенд да лови риба.

- Иване, да знаеш, че от наркотиците се ослепява.
- Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър.
- Извинявай, Пешо. Чичо ти е.