- Пешо, какво ти е? - Уф... Нападнаха ме, парите ми обраха. - Запомни ли ги? - Какво да им помня, децата и жената?...

Телефонен звън: - Ало, Пешо в къщи ли е? - Не. Какво да му предам? - Двеста лева. Толкова съм взел на заем от него...

Пешо спазваше един железен принцип - всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря… Беше нощен пазач на мебелен магазин…

- Здрасти, Пешо. - Но, аз съм Мими! - Не ме интересува… в телефона на мъжа ми си Пешо.

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа на баща ми. - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил.