Мъж умира и жена му го кремира. Носи урната вкъщи, отваря я и се впуска в разговор: - Искам да знаеш… това кожено палто дето ми го беше обещал… купих си го със застраховката. Колата която ми беше обе...

- Ей бееее, Кирееее… - КАжи ма! - Ма що си такъв бе, Киреее?! - Че к'во ми е? - Как бе!? Как са не усещаш! Кютук! М'и че и аз съм жена! Искам тъй малко нежност, романтика… една задушевна нощ… - З...

И това нищожество с двата бъбрека ще ми говори, че не може да купи на жена си кожено палто?

- Скъпи, шефа ми каза, че съм много хубава жена! - Казах ли ти аз, че тоя е извратен!?

Животът е несправедлив към мъжете… Родиш се - хората носят цветя на майка ти. Жениш се - носят подаръци на жена ти. И накрая умираш - и пак жена ти наследява всичко.