В препълнения автобус: - Господине! Така и така сте се излегнал върху мен, поне дремнете!

- Скъпа, защо не си лягаш? - Чакам пералнята да свърши, да просна прането. - Лягай, аз ще изчакам. - Благодаря. - За нищо. Като свърши пералнята, ще те събудя.

- Все още ли ме обичаш така безумно, мили мой? - Да, ти си ми най-скъпото съкровище, мила моя, и затова е крайно време да те закопая някъде.

Тя: - Сега, след като се оженихме, мога да ти призная, че едното ми око е стъклено. Той: - Нищо, скъпа. И диаманта, който ти подарих, е стъклен...

Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде!