Знам си нормата, само че не мога да я стигна - падам още преди това.

- Интересно. Аз те поканих да изпием по едно за мое здраве, а ти смучеш вече трета бутилка.
- Извини ме обаче ти така ужасно изглеждаш.

- Защо ти е превързана ръката?
- Снощи, като излизах от бара, ме настъпиха...

Сутрешната доза ароматно, ободряващо и събуждащо... уиски.

Махмурлукът е моментът, в който оцелелите мозъчни клетки вече са погребали геройски падналите си братя и камбаните бият…

- Един сандвич моля?!
- Разбира се, Господие. Със удоволствие!
- Не, благодаря... може и без удоволствие... предпочитам с повече катофки.