Доверието, скъпа моя, е когато ти казват: - Знаеш ли, видях твоят да гуляе! А ти отговаряш: - Нека гуляе - облечен е топло.

- Аз съм тук, а ти къде си? - Аз съм сама, а ти сам ли си? - Аз съм възбудена, а ти как си? - Аз се 6егувах, а ти хвана ли се?

– Скъпа, взех детето от градината. – Чудесно! Как ще го кръстим? Нашето ходи на училище…

- Скъпа, защо панталоните ми са изгладени само до коленете? - А аз колко пъти ти казвах да удължиш кабела на ютията!!!

- Представи си, че си на дъното на океана и не ти стига въздух. Ташацие ми са кислородни бутилки, затова ми лапни кура и дишай. Не се смей, ще се удавиш!