Зидар – Трудова злополука
Допълнителна информация

Уважаеми господине,
Пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причините за инцидента бяха наречени от мен "недооценяване на обстоятелствата" и Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че написаното по-долу ще Ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се 6-етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които след това се оказа, че са тежали 230кг. За да не ги пренасям на ръце, аз реших да ги пусна до земята с варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на новостроящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слезнах долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така, че тухлите да слезнат бавно. В т.11 от доклада за инцидента съм упоменал, че моето собствено тегло е 60 кг. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост.
Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсака ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 кг. Отново ви приканвам да обърнете внимание на моето собствено тегло. Както можете да си представите аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се качваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко порезни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последиците бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето. И единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започва отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.

Ако имате допълнителни въпроси, можете да ме откриете в стая 216 в "Пирогов".