Прибирам се на разсъмване. Почерпен порядъчно. Жената ме почва от вратата: - Къде ходиш, бе? Знаеш ли колко е часа? Знаеш ли, че не съм мигнала цяла нощ? - Ами аз? Да не мислиш, че съм спал, ма!?

Как може да спреш да пиеш в страна, в която млякото е по-скъпо от бирата?

- Сладка си, когато си пияна. - И ти си сладък, когато съм пияна.

- Имате ли минутка да поговорим за смисъла на живота? – Не. – Тогава да го направим по бавния начин, искате ли да пийнем?

- Скъпа, реших! Спирам да пия от днес. - Но защо? Кой ще ми казва сега: "Красавице, моя"?!