"
Жена седи до леглото на умиращия си съпруг. Той ѝ казал:
- Ваня, спомняш ли си, когато ме взеха в казармата, ти беше с мен?
- Да, скъпи!
- Спомняш ли си като ме уволниха от работа и след това няколко години не можех да си намеря нова, а ти беше с мен?
- Разбира се, скъпи!
- Спомняш ли си когато ме блъсна кола и бях в болница почти три години? Тогава ти пак беше с мен, нали?
Жената, насълзена, отгворила:
- Да, съкровище мое!
- И сега, като умирам, ти пак стоиш до мен...
Жената започнала да плаче. В този момент съпругът казал:
- Ваня, аз си мисля, че най-вероятно ти ми носиш неприятности!
- Ваня, спомняш ли си, когато ме взеха в казармата, ти беше с мен?
- Да, скъпи!
- Спомняш ли си като ме уволниха от работа и след това няколко години не можех да си намеря нова, а ти беше с мен?
- Разбира се, скъпи!
- Спомняш ли си когато ме блъсна кола и бях в болница почти три години? Тогава ти пак беше с мен, нали?
Жената, насълзена, отгворила:
- Да, съкровище мое!
- И сега, като умирам, ти пак стоиш до мен...
Жената започнала да плаче. В този момент съпругът казал:
- Ваня, аз си мисля, че най-вероятно ти ми носиш неприятности!
143 прегледа