Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че, човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили.

Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва:

- Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си.

Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново:

- Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си.

И пак. На сутринта:

- А чичо ми казваше…

След обяд:

- Някога баба ми казваше…

Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг.

- Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!