Да се чете български написан на латиница е, като да се чете нещо написано с лайно по стената - може и да се разбира, но тъй или иначе е неприятно.

Парите идват и си отиват... и си отиват... и си отиват...

Колко променливо нещо е живота! Тази сутрин, закусвайки яйца, се замислих:"Съвсем скоро е било в задника. Сега го слагам в устата. А още утре пак ще бъде в задника..."

Загадката не е в това как точно съществува светът, а в това, че изобщо съществува.

Очите й излъчваха светлина, топлина и други комунални услуги.