Учителката проверява домашните и казвана Иванчо: - Същите грешки. Отново слаб 2! Иванчо си мърмори под носа: - Милия татко...

Иванчо: - Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става! Марийка: - Знам, Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

- Мамо, обичам Марийка от 1-ят етаж. - Ооо, Иванчо, не се занимавай маме с нея. Отдавна й откъснаха цветенцето. Иванчо натъжен отива при баща си: - Тате, обичам Марийка от 1-ят етаж. - Няма лошо...

- Иванчо, какво се получава от овцата? - Вълна, естествено. - А какво правим от вълната? - Не знам, госпожо. - Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото? - От палтото на тат...

Иванчо, я кажи една съгласна - казва учителката. - Марийка. - Иванчо, Марийка не е съгласна. Обажда се Марийка: - Как да не съм съгласна? Съгласна съм.