- Аха, ожених се...
- За какво ти беше?
- Не ми харесваше да се храня навън.
- А сега?
- Сега ми харесва...
- Изидор, скъпи, защо сваляш тапетите? Ремонт ли ще правиш? - Не. Напускам те, Сара, и просто си събирам моите неща.
- Ало, такси! Искам да ме откарате на един сантиметър по-нататък. - Вие подигравате ли ми се? - Не, ако ви се подигравах, щях да искам да спирате през един милиметър...
Мигът на раздялата. Поглед за сбогом. Това е краят. Той я оставя. Тя тръгва, душата и ридае, сърцето й кърви… - Мария почакай! - Да?! - Дай ми номера на Таня с големите ц*ци!
- Обичаш ли ме? - попита Моника. - Не е прилично да се говори с пълна уста, - отговори Бил Клинтън.
Тананикам си - "Злато мое." Жената се усмихва, мисли, че става дума за нея!