Де е умът - там е съкровището.

Уф, след толкова почивни дни не мога да влезна в работен ритъм - забравих как се редеше този пасианс!

Трудно е да кажеш "прости ми", а най-трудно е да кажеш "тиндирбалаландагеротрънц".

Нямам нищо против ходенето на работа, но тези цели осем часа чакане да си ходя са пълен абсурд.

- Да-а-а, такава наглост още не бях виждал. Ще отида още да погледам!