- Здрасти! Чувам, че си се оженил?! - Аха, ожених се... - За какво ти беше? - Не ми харесваше да се храня навън. - А сега? - Сега ми харесва...

В публичния дом. - Може ли да разгледам всички момичета? - Само една остана. - Мамка му, дойдох да си разпусна едно хубаво, а тук все едно съм у дома!

Не плачи! Когато всичко свърши, се усмихни, че нещо ти се е случило.

- Момченце, на кого си кръстено? - На прадядо. - А как се казваш? - Прадядо.

- Чух, че си скъсала с годеника си. - Да, отношението ми към него рязко се промени. - Ама си запазила годежния пръстен! - Отношението ми към пръстена не се е променяло.