Той си тръгваше, а тя крещеше след него: - „Ще си избръсна брадата и мустаците, нека да започнем всичко отначало!“

- Бейби, действаш ми като Слънцето. - Ауууу, колко мило. И как по-точно? - Ми, не мога да те гледам.

Преди 20 години ми харесваха моите връстници. А сега - изобщо не ми харесват. - Виж, с годините вкусовете се променят.

- Защо мълчиш, кажи ми нещо за себе си. - Ми, виждаш, стеснителен съм, ако ми беше пуснала, до сега даже вече да съм си тръгнал…

- Какво стана? - Той си замина, подарявайки една роза, и каза, че ще се върне като увехне. - Колко романтично... - Да... само, че розата е пластмасова...