Заряза ме жената. Странното е, че нищо не предвещаваше бедата. Лежахме, пушехме, разказвахме си весели спомени и изведнъж се появи жената.

- Скъпа, защо не следиш за себе си?
- Аз.... В нищо не се подозирам!

- Защо си толкова тъжен? Доколкото знам наскоро пак си се оженил.
- Именно. Говорим си с жената и по едно време се изяснява, че вече веднъж сме били с нея женени.

Знам какво чувстват пленниците в Гуантанамо... Самия аз съм женен вече пет години...

- Ало, Васко, ти ли си?
- Аз съм.
- Бременна съм!
- Имате грешка!

Ако по време на химическа атака си загубите лещата, не се опитвайте да я търсите! По-добре се търкаляйте по земята ревейки.