- С удоволствие, но го дадох на заем на един приятел. Спешно ли ти трябва?
- Ами не, но пича, който ми услужи с него каза, че хазяина му си го иска.
- Ти вика ли за помощ, когато приятелят ти те повали в сеното? - Не - защото той нямаше нужда от помощ.
- Мога ли да изляза с приятели тази вечер. - Върви. Да не съм те вързала за рогата.
Значи звънкам на един приятел по телефона и го бъзикам. - Добър ден. - Добър ден. - Вие да сте поръчвали асфалт за хола. - Аа, може, незнам. - Не ми викай незнам , ами кажи как да...
Говорят си двама приятели: - Ей, много я мразя тая моята тъща... - Аз пък моята много си я обичам. С всеки изминал ден повече я обичам. Ден след ден... Утре ще й правим 40 дена.
- Пеше, натаралянкам съществително ли се води или е глагол? - Жорка, приятелю мой, "натаралянкам" е цел.