- Вуте, спомняш ли си венчавката? Попо като ни венчаваше, пееше: "Чашата на търпението приемете…"
- Е, и какво стана после?
- Я веднага приех чашата, а жената оти не прие търпението?

- Вуте, бегаи, бегай бърже, тъща ти се удавила у кладенеца у дворо!
- А, ние от кладенецо вода не пием.

Ляга Вуте при Пена и й казва:
- Без гащи съм...
- Остави ме да спя сега! Утре ще ти ги изпера.

Пена се качила на едно дърво да бере череши, а Вуте одил за хлеб и го носи. Поглежда нагоре, вижда Пена и се провиква: - Пеноооо, Пено ма... как ти е зинала, шъ ми изеде лебо... - Ааа, не бой се Вут...

Нане на Вуте:
- Мо'а да не мо'а, ма шъ лежим отгоре и да и тежим!

Върви си Пена по улицата. Среща я Вуте:
- Здрасти, Пено!
- Какъв такъв човек си, бре Вуте, две думи каза и ме нави?