Вуте е общ работник на строеж в града. Младите градски бачкатори му се подиграват, че е вече твърде стар и немощен. Особено много го дразни един грамаден и як тип, който се подвизава под прякора "мускула". На Вуте му писва един ден и казва:
- Мускул, басираме се на една заплата, че аз ще закарам един товар с тази количка, до другата сграда… а ти и г*за да си съдереш… няма да имаш сили да го върнеш. Мускулът веднага се навива и заголва мускули. Всички бачкатори се събират да гледат сеир. Когато тълпата вече е там, Вуте взима количката и казва:
- Аре, Мускул… скачай в нея…

Накратко мистериите на абревиатурата "МР3":
За лицата до 25 годишна възраст означава емпетройка, след тази възраст - минимална работна заплата.

Моята заплата ми нашепва:
- Да отидем на бар.
- Не-е-е! - казвам - ще си стоим вкъщи, още си малка…

Иванчо, какво работи баща ти?
- Трансформатор.
- Как така?
- Ами взима заплата 220, у нас носи 110, а с останалите бръмчи.

Говорят си двама български бизнесмени и единият пита другият: - Абе, ти на твоите заплата плащаш ли? - Ми не... - А идват ли на работа? - Ми идват... - Е, кво праиш, пита първия? - Започни да им...

– Купих си обувки, половината заплата замина.
– Що за обувки си купила?
– Обувки, като обувки, заплатата е никаква…