Втората световна война. Американски воник се връща от фронта и се качва на влак във Великобритания.
Само в едно купе има свободно место, но в него има една англииска дама, срещу която на седалката има кученце, а до кученцето един аглийски джентълмен. Войникът учтиво се обръща към дамата:
- Извинете, би ли могло да седна?
- Вие американците сте изключително груби - не виждате ли, че там седи кученцето ми.
- Но аз бях три месеца на фронта и съм много изморен, ще ми позволите ли да седна?
- Вие американците не само сте груби, но и нахални.
- Аз също обичам кучета - имам 2 вкъщи - позволете ми да седна и ще държа вашето кученце в ръце.
- Вие американците не само сте груби и нахални! Вие сте направо непосносими.
Войникът се ядосал, грабнал кучето и го изхвърлил през прозореца. След това седнал спокойно на свободното място. Дамата загубила ума и думa и не успяла да каже нищо. Тук се намесил английския джентълмент, който казал:
- Млади човече, аз съвсем не съм съгласен с мнението на тази лейди за американците, но съм длъжен да отбележа, че вие американците всичко правите не както трябва. Карате от погрешната страна, държите вилицата с погрешната ръка, а туко що през прозореца изхвърлихте не тази кучка, която трябваше.