Звънна домашния, търсеха Надежда. Аз отговорих: – Тук нямаме никаква Надежда. Някак страшно се почувствах…

Гаджето поиска да поговорим за нашето бъдеще. Половин час й разказва за телепортацията, лазерите и силовите полета. По-късно се изясни, че не съм разбрал, за какво иска да поговорим...

Пред медицинските кабинети - опашки. По улиците - хора с наднормено тегло. Е, как да не повярваш, че народа живее в мизерия?

Любовта надвива всичко, с изключение на бедността и зъбобола...

Дупето е като сърцето. Не вижда, но чувства.