Лятото наближава, а кокала ми все още е едър…

Единствените хора, които имат стойност на този свят, са необикновените. Защото обикновеният народ е като листата на дървото - живее и умира незабелязано.

Имам амнезия и дежа ву едновременно. Мисля си, че някога това съм го забравял.

Кирилица ис нот дед!

Защо във войната между хладилник и телевизор, телевизорът винаги губи?