Бащата на малкия Иванчо се връща внезапно от командировка. Жена му лежи в кревата, завивката й до носа, зачервена и притеснена. - Кво става жена? - Мноого ми е зле. Ушите ми пищят, ускорен ми е...

- Прибирам се оня ден от командировка, и първата ми работа - поглеждам в гардероба. Няма никой. Гледам и под леглото - и там няма никой. В банята - никой. В килера - никой. В цялата къща няма никой....

- Та, прибирам се един ден по-рано от командировка… - Достатъчно, можеш да спреш! - Защо? - Знам как продължава тази история - открил си го в гардероба… - Не… зарових го в задния двор…

Връща се мъж от командировка. Гледа в гардероба - никой, под леглото - никой, с последна надежда изтичва на балкона - и там няма някой без гащи да виси. Влиза угрижен в стаята, а жена му ехидно: - Е...

Прибира се мъж от командировка, а в гардероба - друг мъж. - Какво правиш тука, бе?! - Търся покемони...