Возя се в маршрутката. Седя на седалката, зяпам през джама и скучая. Пред мен седи лъскаво мадамченце (видях я като мина покрай мен - лъскава, лъскава ама надута). По едно време на въпросното мадамченце му звъни телефона:

- Ало? Здрасти Васко. Прибирам се от университета. Не, няма да се виждаме днес. Не, не, не, не мога днес. Стига де, не ти се сърдя. Престани вече, возя се в обществен транспорт и хората слушат! ВАСКО! НЕ МОГА! СТИГА!

Затваря телефона и се зазяпва и тя през прозореца. Звъни пак телефон, този път на пича с фланелката на моторхед зад мен. Той вдига:

- Ооо, к'во стаа Васе. К'во прайш? А? Днес ли? Мога разбира се. Няма проблем. Добре бе, идвай, наш'те и без тв'а са на село.