Във 2–ри Б клас в час по „Български език и литература” учителката попитала веднъж :
-Деца, кой от вас ще ми каже наш известен поет, на когото фамилното име започва с буквичката В и завършва с буквичката В- ВВ, нали ме разбирате?
Иванчо пръв скочил с вдигната ръка и въпреки че даскалката го знаела що за стока е, все пак го подканила той да каже.
-Кажи Иванчо, кажи мойто момче?
-Иван ВазоВ, госпожо!
Учителката се зарадвала на правилния отговор и решила дори да похвали Иванчо за доброто му отношение, и казала:
-Аз имах предвид Никола ВапцароВ, Иванчо, но ми харесва начинът ти на мислене, а сега си седни, все пак ти благодаря за умния отговор.
По средата на часа Иванчо упорито и настойчиво взел да вдига ръка,
-Кажи, Иванчо, какво има? – подканила го даскалицата.
-Госпожо, искам да Ви попитам нещо, свързано със световната литература.
-Попитай, Иванчо , ще се радвам да ти отговоря.- поощрила го щастливата му вече преподавателка.
-Кой е този световно известен писател, на когото фамилията му започва с Х, малко след средата има буквичката У и завършва на Й - ХУЙ, нали ме разбирате, госпожо?
-Знаех си аз, че има нещо гнило във вежливото ти отношение, дебелокожи цинико! - изкрещяла ядосаната даскалица – Утре да си тук с баща си, в противен случай няма да те пусна в клас, така да знаеш, мръсник такъв!
-Аз имах предвид Ърнест Хемингуей, госпожо, но ми харесва начинът Ви на мислене.- довършил я ликуващият Иванчо.