Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна...
Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва:
- Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван!
Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи:
- Чудо, счупеният крак оздравя!
Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва:
- Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...

- Как да преведем "I do not know"?
- Не знам.
- Егати, никой не знае!

– Жоре, заклахте ли агнето?
– Не! То от 5 часа сутринта се е качило на едно дърво и кукурига...

- Любим цвят?
- Виолетов.
- Но това е цвета на депресията?!?!
- Цветът на банкнота от 500 евро не ми докарва депресия.

Двама старци седят на пейка в парка.
- Слави, какво четеш?
- Не знам.
- Как така? Нали четеш на глас!
- Е да, но нали знаеш, че не чувам.

– Като чета Медицинската енциклопедия - намирам, че от всичко съм болен!
– Случва се! И аз като чета Наказателния кодекс, на всяка страница се чувствам зад решетките!