Двама старци седели на една пейка в парка. Единия попитал: - Пешо, какво четеш бе? - Не знам. - отговорил другия. - Е как, нали четеш на глас бе? - Е да, ама нищо не чувам.

- Пешо, забелязъл ли си, че тъщата ти има златен зъб? - Отдавна, но все не намирам повод.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е, защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената разбра...

Двама слаботелесни са съквартиранти. Един ден единия вика: - Пешо, помогни ми да вдигнем сапуна! - Не мога, Гошо. Чаршафа ме е затиснал.

- Пешо, в кой Бог вярваш? - В себе си. - Грях е така да се говори! - Грях е да не вярваш в себе си!