Вървят си Прасчо и Мечо Пух през гората и си говорят:
- Ех, Прасчо, какво е хубаво времето, ясно, слънчево, а колко сме гладни и каквито сме добри приятели, сега ако намерим нещо за ядене ще си го разделим и ще се наядем, защото сме много добри приятели и времето каквото е хубаво...
И както си говорят, хоп - пред тях едно гърне с мед. Опитал се да бръкне Мечо Пух в гърнето, обаче лапата му не може да влезе през гърлото. Пробвал Прасчо, обаче и неговата лапа не влиза.
Прасчо предложил:
- Мечо Пух, аз ще отида да взема една лъжица, с нея ще извадим меда и ще се наядем и времето какво е хубаво... Ти стой да пазиш меда!
- Добре Прасчо, ти отиди за лъжица, а аз ще пазя меда и каквито сме добри приятели, а и времето...
Тръгнал Прасчо. След малко се връща и какво да види: Гърнето счупено, меда изяден, а Мечо Пух лежи на тревата с издут корем и пъшка.
- Браво бе Мечо Пух, такъв ли си приятел, аз да отида за лъжица, а ти през това време да изядеш всичкия мед. Нали щяхме заедно да ядеме, защото сме добри приятели и времето колко е хубаво... А Мечо Пух едвам си надигнал главата:
- Трай свиньо, че ми е лошо!