Вървял си Сократ п улицата. Срещнал го негов познат.
- Сократе - казал той, - търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
- Преди да ми разкажеш каквото и да било - казал Сократ, - разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест - може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
- Не - отвърнал познатият му.
- Май не мога да гарантирам такова нещо...
- Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест - това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
- Ами... по скоро е лошо, май.
- Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест - това нещо полезно ли е или е безполезно?
- Така, както ми задаваш въпроса... не мога да кажа, че е полезно, май не е...
- Приятелю, - поклатил глава Сократ - само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам! Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен.
А Сократ така и на научил никога, че Платон ебе жена му.