Върви си лъва из гората и щом срещне някое животно му изревава и то от страх избягва накъдето му видят очите. Стига до горското езеро и там вижда магарето да пие вода. Приближава се тихо зад него и му изревава силно зад гърба. Магарето никаква реакция. Продължава да пие. Лъва изревал по-силно. Магарето пак нищо. Напънал се лъва да реве с всички сили, магарето отново невъзмутимо продължило да пие вода. Тогава лъва го хванал, обърнал го и му ревнал в лицето.



- Ти 'що не ми обръщаш внимание, бе?



Магарето съвсем спокойно:



- И 'що да го правя?



- Ами аз съм цар.



- Аз откъде да знам, всеки може да каже, че е цар. Трябва да ми го докажеш.



- Как да ти докажа?



- Ами...- започнало магарето с делови тон. - Дай да се изчукаме тук на поляната и който свърши по-бавно, той ще си отстоява принципа.



Лъвът се съгласил, но поискал той да е пръв. Магарето му дало. Лъвът го почнал и след около час свършил. Започнало магарето - час, два, три...



Лъва адски го боляло и взел да си мисли. "Бе то, че магарето спечели, спечели, ами дай да почна да си въртя задника, та по-бързо да свърши, че вече не издържам." Започнал да си върти задника той, а магарето отзад навирило уши и изревало:



- Е-е-е-е, Лъвчо, признавам те - Цар си.