Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал:
- Господи, как ми се пие вода...
Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас:
- Копай!
Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал:
- Господи вече не съм жаден.
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Върви мъжът нататък. Огладнял и казал:
- Господи, колко съм гладен.
Отгоре пада лопата и гласът казва:
- Копай!
Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал:
- Наядох се!
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал:
- Господи, как ми се чука!
Отгоре пада лопата и отново се чува гласът:
- Копай!
Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал:
- Егати, как си го начуках...
Отгоре се чува:
- Върни лопатата!