Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал:

- Господи, как ми се пие вода...

Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас:

- Копай!

Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал:

- Господи вече не съм жаден.

Глас отгоре:

- Върни лопатата!

Върви мъжът нататък. Огладнял и казал:

- Господи, колко съм гладен.

Отгоре пада лопата и гласът казва:

- Копай!

Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал:

- Наядох се!

Глас отгоре:

- Върни лопатата!

Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал:

- Господи, как ми се чука!

Отгоре пада лопата и отново се чува гласът:

- Копай!

Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал:

- Егати, как си го начуках...

Отгоре се чува:

- Върни лопатата!