Върви из пустинята някакъв и не знае защо и от кога е там. Жаден се влачи изгубил всякаква надежда. Изведнъж срещу него някакъв с костюм:
- Аз съм търговски пътник, продавам вратовръзки, евтино за вас с отстъпка.
- Вода искам, моля за малко вода, ще си платя пребогато.
- Ми нямам.
Продължава нещастен отчаян да пълзи нашия. Изведнъж още един тича към него.
- Продавам вратовръзки, много изгодно, цветове каквито поискаш.
- Водаааа. Давам всичките си пари за глътка вода.
- Е нямам вода.
Продължава да пълзи, изведнъж вижда оазис в средата лазурно езеро. С последни сили се затичва нещастника, но го спира една висока желязна ограда. С последна надежда съзира врата и се провира през нея, навежда се над езерото и посяга към безценната вода. Но една ръка го хваща и го изхвърля и чува:
- ТУК БЕЗ ВРАТОВРЪЗКИ НЕ МОЖЕ, ЗАБРАНЕНО Е.

Срещат се двама новобогаташи:
- Разправят, че си си купил самолет.
- Вярно е. Много е удобен.
- А колко струва?
- Пет милиона.
- Брей! Срам нямат! За такива пари цял месец трябва да работи човек...

- Ех, Джон, ако можех да си върна всичките пари, които съм
пропил за целия си живот...
- И какво би направил с тях?
- Бих ги пропил...

Таксиджия докарва мадама на адрес. Мадамата смутено признава, че няма пари. Нервиран, бакшиша я мята обратно в колата и я закарва на Витоша, на една закътана полянка, вади от багажника одеяло и го пос...

- Работите ли на бартер?
- Да, но само с печатницата за пари.

В работата един разказва, че е намерил портфейл с пари в автобуса.
- И какво направи? Занесе го в полицията ли?
- Не. Не исках да си помислят, че парадирам с честността си...