"
Вървели си по една горска пътечка Бай Ганьо, турчина и французина в колона по един. Първи вървял турчина, след него французина и накрая Бай Ганьо. И както си вървели турчина възкликнал:
- Я злато!
- Уау! -казал французинът.
- За мене! - казал българина и си го прибрал. Продължили те нататък и турчина гледа някакъв скъпоценен камък.
- Я какво ли е това? - казал той.
- Тва е диамант! - отбелязал французинът.
- О, така ли, я той ми мирише на моя джоб! - казал Бай Ганио и си го прибрал.
Ядосал се турчина, че все Бай Ганьо обира нещата, които намират и решил да застане той отзад. И така сменили се те и продължават по пътеката.
- Лайнооооооо!
- Мирише!!!
- За мене!!!Ам ам ам.
- Я злато!
- Уау! -казал французинът.
- За мене! - казал българина и си го прибрал. Продължили те нататък и турчина гледа някакъв скъпоценен камък.
- Я какво ли е това? - казал той.
- Тва е диамант! - отбелязал французинът.
- О, така ли, я той ми мирише на моя джоб! - казал Бай Ганио и си го прибрал.
Ядосал се турчина, че все Бай Ганьо обира нещата, които намират и решил да застане той отзад. И така сменили се те и продължават по пътеката.
- Лайнооооооо!
- Мирише!!!
- За мене!!!Ам ам ам.
96 прегледа