Пациент при психолог: - Струва ми се, че никой не ме разбира: гледат ме с празни очи, с безразличие на лицето и абсолютно нежелание да ме слушат. - С какво се занимавате? - Преподавам квантовата...

- Защо така гледат на мен?! Роклята ли ми е много къса или деколтето ми е голямо? - Не зная, Пешо, не зная...

От бунта на машините ще ни спасят лелките от счетоводството. Излизаш от укритието, виждаш блокиралия Скайнет и там леля Миче: - "Ама аз нищо не съм натиснала."

Къде отива детството ли? Никъде не отива! Скрива се, дебне, дебне и след седемдесетака, с весел крясък "Пу за мен!", изскача изведнъж и остава при теб до края… при някои започва и преди четиридесетака...

- Знаете ли, аз с удоволствие отивам на работа, а да се прибера не ща. - Вероятно не е лошо да отидете на семеен психолог. - Не за първи път ми дават този съвет...Ходихме вече...Но, не, те не ремо...