Веднъж султана излязъл на риболов в морето. По пладне хвълили котва близо до брега и докато чакал да му сервират обяда огледал брега с далекогледа. Гледа той и не вярва на очиде си: на една скала седи Иванчо и се мъчи сам да си го пъхне в гъза.

Изпратил той гавазите си да го доведат и го попитал:

- Ти бе керата, какво се мъчиш да направиш?

- Мъча се да си го вкарам, защото когото съм наебал, човек е станал.

- Тъй ли? Че кого толкова си наебал?

- Ами всичките ти министри начело с великия везир.

- Ако е вярно, ще те наградя, но ако ме лъжеш - мисли му...

Извикал султана на другия ден министрите си и под страх от смъртно наказание поискал да чуе истината. И те хък - мък, признали си че е вярно.

Наредил султана всеки министър да даде на Иванчо по една торба злато, а от него си дал една каруца с воловете, че да има с какво да закара златото в къщи.

Пътува Иванчо към село и си мисли:

- Ебах мама му, а само си го допрях! Какво ли щеше да стане, ако бях успял да го вкарам?