Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:

- Защо плачеш, човече?

- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.

Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:

- Това ли е брадвата ти?

- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.

Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:

- Може би, това е твоята брадва?

- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.

Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.

- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.

- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.

Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:

- Защо плачеш, човече?

- Как да не плача, като в реката падна жена ми...

Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:

- Това ли е жена ти?

- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.

Господ се разгневил:

- Ти ме излъга, защо направи това?

- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.

Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо