Вечер. Жената приготвила салатата, пръжнала кюфтенца, картофки и чака мъжа си от работа. Осем часа - няма го, девет - няма го, 10 - ей го! Чука на вратата.
- Марчее, отвори, миличка.
- Няма!
Чук-чук-чук.
- Марчеее, отвори милооо!
- Нямаа!
Чук-чук-чук.
- Милоо, познай с какво чукам!
- Офф, айде влизаййй…

- Ти къде си тръгнал посред нощ?
- Ще ида да видя дали не сме забравили лампата в кухнята.
- Тогава ще ми донесеш ли и на мен едно кюфтенце?

Студентска столова. Над тавата за хляба - надпис: "Не взимайте прекалено много хляб!". Отдолу - дописано с молив: "има в кюфтетата".

Разговарят двама:
- Интересно. Има ли таблетки против глад?
- Да. Само, че са големи.
- Не е беда. Само да помагат.
- Те помагат.
- Как се казват?
- Кюфтета.

Бележка:
- Супата е на котлона, кюфтетата са в хладилника, ако ти се дое*е не ме буди, знаеш кое къде е…

В концлагера съобщават, че за вечеря ще има кюфтета.
Всички нещастници са възхитени. Привечер идва пазача и им казва:
- Трябват ми доброволци за каймата.