Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка... На пейката - той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - той, но друга тя.
Следваща вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - същият той, нова тя.
Още по-следваща вечер...
Но това е дълга история.
Нека пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените!

- Ти си жената на моите мечти.
- Искаш да се оженим? Това предложение ли е? Съгласна съм!
- О, не! Пази Боже! По-добре да си мечтая...

Ти си омъжена, но нямаш палто от норка, диаманти, возиш се в автобус, да, и все още работиш?!? Поздравления - ти си се омъжила по любов!

- Здрасти! Откъде ми звъниш? Не ти се изписва номера?
- От домофона, глупако. Отвори вратата, половин час чакам вече.

Мъжа:
- Купила си ми риза не моя размер. Направо е два пъти по-голяма, отколкото нося.
Жената:
- Зная, но не исках продавачката, която ми се оказа съученичка, да види за какъв дребосък съм се омъжила.

Семейна караница:
- Дадох ти най-добрите си години от живота, неблагодарник такъв!
- Господи, ще има и по-лоши ли?