В тъмните средни векове на две съседни възвишения имало два манастира - мъжки и женски. По цял ден монасите и монахините се трудели на полето. Вечер се прибирали в манастирите си и се отдавали на служби на бога.
Обаче монахините забелязали, че вечер в тронната зала на мъжкият манастир свещите светват-угасват. Станало им интересно, какво ли правят монасите, с какво се забавляват в дългите манастирски нощи. Решили да изпратят една от тях да провери какви ги вършат монасите.
На следващият ден работейки на полето, една от монахините се промъкнала и се смесила с монасите. Нали всички били с раса и качулки тя не си личала между тях. Вечерта тя се прибрала в мъжкият манастир.
Всички под строй седнали, вечеряли, а след това вдигнали софрата. В този момент игумена донесъл масивен свещник с три свещи. Запалил ги и поставил свещника на края на масата.
После един по един монасите се изреждали заставайки с гръб към свещника, повдигали расото си и с пърдене опитвали да угасят свещите. Почти всички гасели свещите от един метър разстояние. Нашата монахиня седяла свита до една колонада и наблюдавала тихо. Най- добрият от монасите успял да угаси свещите от 3 метра. По едно време игумена забелязал нашата монахиня и я поканил и тя да се включи в играта.
За да не се издаде и тя отишла, надупила се от 3 метра и хоп..."отвяла" свещника....Монасите изпаднали във възторг - това било изравняване на рекорда. Под бурните аплодисменти на монасите, жената се надупила за нов опит от 4 метра. Тогава досегашният рекордьор се примъкнал и надникнал под вдегнатото и расо и с грейнало от откритието лице се провикнал:
Аааааа, братя!!!! Братът играе нечестно, той стреля с двуцевка!!!! :-)