В спретната селска къщичка с голям и изящен двор си живеели Кочо, братята му Жулиш, Бегаш и майката Вагина. Дворът бил прекрасен, елегантен, единственото открояващо се нещо от цялата фасада. След загубата на единствения им отговорен баща семейството е потресено. Погребението се бе състояло в двора, в който майката прекарваше по-голямата част от деня си, грижейки се за избурялите растения. Един топъл следобед, докато Кочо се прибираше отново пребит, Вагина го посрещна в двора почервеняла от яд.

- Защо си се сбил отново, след като изрично ти забраних?

- Ами, ъъъм...ония манаф Коцето...ми говори мръсотии.

- Не се опитвай да се оправдаваш, отговори ми на въпроса!

- Нали ти казвам ония мръсен фетишист Коцето спомена нещо за градинката ти.