В Софийския зоопарк вече трийсет и две години се грижил за животните Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:

- Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани. Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слона е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва. Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Пък и имай предвид и, че е символ на монархията - царя най-много него ще гледа.

- Ама шефе - смънкал Ефрат Хайванчев - той лъва е болен от три дни.

- Не ме интересува - ревнал Звереджиев - до утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов - да гледа костенурки.

Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата - гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол. Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си.

- Ами сега - царя идва, а лъв няма. "Ще го ям големия корморан" - помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял: И от болка пиян Се проклел за това, Че пред царя за срам станахме със лъва. Болиии... И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея - да препарира лъва - така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. И тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка. Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил - царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива - въобще държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала, и Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.

- Мале изгорях - помислил си Ефрат - царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде. Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата. В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:

- Спокойно Хайванчев, аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши?