В събота едни мързеливци си лежали в апартамента и отмаряли. По едно време звънецът на входната врата иззвънял. Изминал цял час и чак тогава първият мързеливец казал „Звъни се!” Изминал още час, тогава и вторият мързеливец се обадил:
- „Ще трябва да отворим!”
Пак се възцарило мълчание и след още час третият мързеливец казал:
- „Вярно, някой трябва да отвори.”
Изминал още час и четвъртият мързеливец казал на петия:
- „Що не идеш ти да отвориш?”
Пълно мълчание в продължение на 2 часа. Най-накрая петият мързеливец се съгласил:
- „Е, добре де, щом толкова много ви мързи, аз ще ида да отворя.”
Отворил той и какво да види! На стълбите бил седнал най-големият мързеливец! Той бавно-бавно се надигнал и казал с провлачен глас:
- „Ей, момчета, евала бе, като светкавици сте! Тъкмо се канех да стана да звънна втори път и вие отворихте!”