Първо, роди ми се дъщеря.
Второ, най-накрая се реших да кажа на жена ми.
Дъщерята ще прави за пурви път купон в къщи. Инструктира родителите си какво да купят и да стоят в кухнята. Започнал купона. Къщата се тресе и родителите също. Тръгнали на пръсти към хола. Майката...
Дъщерята на дърводелеца: - Татко, искам да науча и да взема твоя занаят. - Недей, ще бъдеш объркана и нещастна. - Защо? - Няма да знаеш какво да правиш, като ти кажат - "Направи ми една свирка."
- Гад такава! Целият живот ми съсипа! Цялата си младост на теб отдадох! - чуват се риданията на дъщерята от стаята. Глас от кухнята: - Дъще, стига си говорила на дипломата си!
Майка пита дъщеря си: - Дъще, ти нали си целомъдрена? Дъщерята (привидно засегната): - Но разбира се мамо, какво говориш! Аз не бих разпознала х.й, дори да бях седнала отгоре му!
- Слушай, дъще, не позволявай на това момче да идва при теб. Мен това ме безпокои! - Добре, днес тогава аз ще отида у тях. Нека неговата майка да се безпокои.