В кухнята тъщата прави кюфтета. Малкото коте идва при нея и си проси месце:
-Мяу, мяу!
Тъщата го рита с крак:
-Марш!
Котето пак идва и пак:
-Мяу, мяу!
-Махай се, бе! - ядосано го подритва тя пак.
В кухнята влиза зетят. Тъщата:
-Зетко, направила съм ти кюфтенца!
Зетят сяда на масата. Тъщата му пълни чинията, а котето пак идва и се подмилква на зетя. Той:
-На, коте, хапни си малко!
Котето хапва парче от кюфтето и пада на пода.
Зетят на тъщата:
- Ах, тиии, гадинооооо! Намислила си да ме отровиш, а!
И й забива такова яко кроше, че тъщата отлита в ъгъла.
- Yesss! Ще риташ, а! - отваря очи котето.

Заврян зет се обажда от офиса на тъща си вкъщи:
- Какво правиш, майко?
- О, какво - мотам се от стая в стая.
- Мотай се, мотай се, те хубавите места в гробищата вече ги заеха!

В момент на умиление, тъщата разказва спомени на зетя: - А на младини бях една такава кльощава, с криви крака, абе… направо грозноватичка. - Пу, пу! Да не са ти уроки, майко... много добре си се зап...

Тъща към зет си:
- Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?

- Комшийке, случихме на зет... - Да ви е хаирлия, како Кичке! Бая ядове брахте с момуването на Сийка, ама писаното си е писано... - Много е икономичен, Комшийке! Кило и горница ракия изпива само с е...

Съвременна клетва:
"Син да ти се роди, зет да ти доведе."