В купето пътуват: Студент от семинарията, Войник, Старшина школник и Девойка. Навлизайки в тунел се чуват звучна целувка и силен шамар.
Излизайки на светло всички се споглеждат и разсъждават!
Студента:
- Прости им греховете Господи, времената са такива!
Старшината:
- Кой кого целуна, а защо мен удариха?
Момичето:
- Трябва да се преместя в друго купе. Попаднала съм на педали!
Войника:
- Дано да има и други тунели.
Въпрос: Кой е нахалникът и кой е целунатият?
Отговор: Войника си целува ръката и зашива плесник на Старшината.

В армията.
Старшината към войниците:
- Вие копайте за сега тук! А аз ще отида да попитам къде трябва.

- Редник Бодуров!
- Аз!
- Грабвай кофата и марш в тоалетната! След един час искам да светне!
- Че аз да не съм електротехник?!

Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката - парашута не се отваря. Дърпа халката на резервния - и той не се отваря. Лети към земята и се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист...

Пилотът към инструктора по парашутизъм:
- Инструктор, всички новобранци скочиха.
- Юнаци!
- Но ние още не сме излетели!

Ако армията е училище за живота, защо социалната адаптация на военните е такъв проблем?