В едно село измежду гората живеели всичките селяни плюс един сакат и един гърбав. Гърбавия обаче го ебавали повече, и един тъжен ден той решил да си тръгне и да дири щастие някъде другаде. Събрал си необходимите на един гърбав човек вещи и поел през гората. Нещеш ли пред него всред много дим и гарги се появил самия Дявол и му заговорил:
- Къв си ти бе?
- Еми аз съм един гърбав.
- ХА!
Дявола щракнал с пръсти и му взел гърбицата. Гърбавия се изправил, огледал се и започнал да пее подскача катери дървета ен шит (радвал се). Прибрал се в селото, доволен, напил се като нищо подобно. И го срещнал сакатия, на който привидно му станало много кофти, че гърбавия вече не е гърбав и за всички остава да си правят ташак със сакатия, и взел че го запитал:
- Гърбав кво стаа, ти що си без гърбицата?
- Еми срещнах Дявола в гората и той ми я взе.
- Еее, верно ли?
И сакатия отпрашил към гората. Обикалял из дивите местности 3 дни и две нощи докато най-накрая и съвсем нормално за края на историята - взел че срещнал и той Дявола, самия, естествено всред много дим и гарги, и Той му заговорил:
- Къв си ти бе?
- Еми аз съм един сакат.
(Дявола щракнал с пръсти)
- Земи тогава и тая гърбица!