В едно далечно село, живеела сама бременна жена, на която съпругът починал преди да се роди детето.

Един ден жената намерила ранена невестулка в планината и решила да я вземе със себе си, и да се грижи за нея до оздравяването. Тя я хранела, а невестулката станала неразделна част от нея, дори и за миг, въпреки че не е домашно животно и въпреки че не е съвсем опитомена.

Няколко месеца по-късно, жената ражда момченце. Въпреки всички предизвикателства, тя продължава сама да се грижи за бебето. Минават дни без жената да напусне дома и детето дори и за минутка.

Но един ден се наложило да напусне къщата за малко. Бебето останало само с невестулката в къщата. След малко майката се върнала вкъщи и видяла невестулката с кървава уста. Обезумялата майка нападнала невестулката и убило животното на място. Точно в този момент се чул детски плач вътре от стаята. Майката тичешком отишла в стаята. И какво да види там? Застанала до люлката, а в люлката до бебето видяла убита разкъсана змия...



Айнщайн казал:

"Да унищожиш предразсъдаците на хората е по-трудно,

отколкото да разделиш атома на частици."